Sep 19, 2020, 2:14 AM  

Колкото - толкова

  Poetry
738 3 11

Целувай болката.

Колкото–толкова.

Прегръщай струните.

Гонѝ секундите.

 

      Тъгувай есенно.

      Лекувай песенно.

      Заравяй семето.

      Забавяй времето.

 

Разставяй постове.

Надигай тостове.

Възпявай вечното.

Будѝ човечното.

 

      Рискувай чалнато.

      Давѝ баналното.

      Накацай жиците.

      Поемай с птиците.

 

Гори реколтата.

Високоволтова

дъга прескочила

е връх наточила.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Иржи!☺ Разкри ме, да се опитваш не е като да успееш.
    Благодаря, Гавраил!🌾 Има нещо свистящо във въздуха. Така го усещам.
  • Като волтова дъга.Поздравление!
  • Нито тъгата ти е простена, нито задоволяване с "колкото"! А всъщност тая императивна форма е зов за борбеност....Използвай само един ред от стиха ти, Светличка, като мото за борба с тъгата - "лекувай песенно!"
  • Благодаря, Веселка! Много мил коментар.🍀
  • Оригинално и мъдро! Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...