ellyst (Ели)
136 867
18.07.2012 г., 9:11 ч.

Коломбина 

  Поезия
938 0 8

Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –

 

по тънките ù плещи са провесени 
останки от предишната му пищност.
Отвътре я разяжда като плесен
пълзящото усещане за лишност.

 

Съвсем се умори да се усмихва,
но друга роля няма да получи.
Пред публиката, жадна и притихнала,
припява монолозите заучени.

 

Мечтаеше за роля на Офелия,
но беше се родила Коломбина -
в замръзнало по скулите веселие,
с усмивка по лицето ù застинала.

 

И тънкото въже на кукловода
е пъпната ù връв, но и бесило –
без него ще е дървен труп на пода,
а с него - просто кукла в плюш и свила.

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??