Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени
останки от предишната му пищност.
Отвътре я разяжда като плесен
пълзящото усещане за лишност.
Съвсем се умори да се усмихва,
но друга роля няма да получи.
Пред публиката, жадна и притихнала,
припява монолозите заучени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up