Jul 18, 2012, 9:11 AM

Коломбина 

  Poetry
962 0 8

Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –

 

по тънките ù плещи са провесени 
останки от предишната му пищност.
Отвътре я разяжда като плесен
пълзящото усещане за лишност.

 

Съвсем се умори да се усмихва,
но друга роля няма да получи.
Пред публиката, жадна и притихнала,
припява монолозите заучени.

 

Мечтаеше за роля на Офелия,
но беше се родила Коломбина -
в замръзнало по скулите веселие,
с усмивка по лицето ù застинала.

 

И тънкото въже на кукловода
е пъпната ù връв, но и бесило –
без него ще е дървен труп на пода,
а с него - просто кукла в плюш и свила.

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??