Коломбина
Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени
останки от предишната му пищност.
Отвътре я разяжда като плесен
пълзящото усещане за лишност.
Съвсем се умори да се усмихва,
но друга роля няма да получи.
Пред публиката, жадна и притихнала,
припява монолозите заучени.
Мечтаеше за роля на Офелия,
но беше се родила Коломбина -
в замръзнало по скулите веселие,
с усмивка по лицето ù застинала.
И тънкото въже на кукловода
е пъпната ù връв, но и бесило –
без него ще е дървен труп на пода,
а с него - просто кукла в плюш и свила.
© Ели All rights reserved.
