Кома
Във влажните очи на птиците,
свободни в своята дива природа,
миех краката си от хорската тиня
и стисках в шепи сърцето си.
Събираха се облаци в очите ми,
картини от живота се пресичаха,
експлоадираха на хиляди парчета,
разсечени от меч на мъртъв рицар.
Но всичко беше толкова реално,
преплитаха се пътища с гори,
едва поемам дъх и в тишината
усещам вятъра на... цялата вселена.
Не знам дали ти се е случвало
да чувстваш влага в костите,
косата ти да лепне като глина
и вадички студена пот
да пъплят по треперещото тяло?
Загърнат в хладина и здрач от пурпур,
който ти се стича между пръстите...
И виждаш живота си в черно и бяло,
като филм от минала епоха.
Глъхнеш с всеки метър
в тътена на своите стъпки,
и... странно ехо...
Ехо, на капеща вода!...
Само сянката на твоята фигура
се стрелва между лиани и подгизнали дървета,
и те пронизва странен дъх,
дъх... дошъл от вековете.
О, странно чуваство,
страх или... прокоба?!
Със страшна сила шурва в твойте вени,
отваря яростно зеници,
продънени от... лепкава мъгла...
И ето, как разбираш, че живееш
в някаква незнайна точка,
забравена от всичко и от всеки...
И... няма изход - този лабиринт!
Сам си... в лабиринта на душите,
не ти се иска вече да излезеш,
а... чакаш...
Дъждът, който да отмие всичко!
Вървиш с надеждата,
погълнат в ехото на крясък в болка,
изтръгнал се от някого,
преди няколко космически години.
И отново онзи странен шум в мъглата,
шум, на... капеща вода -
кап... кап... кап!
Внезапен взрив...
После... тишина.
Отчетлив ритъм...
тит... тит... тит!
Дочувах вяло глас от коридорите...
Дежурната сестра, викаше хирург в операционната!
ЗАВЪРНАХ СЕ!...
П. П. - По действителен случай (моето завръщане)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
