Dec 18, 2007, 8:47 AM

Кома 

  Poetry
879 0 24
Във влажните очи на птиците,
свободни в своята дива природа,
миех краката си от хорската тиня
и стисках в шепи сърцето си.
Събираха се облаци в очите ми,
картини от живота се пресичаха,
експлоадираха на хиляди парчета,
разсечени от меч на мъртъв рицар.
Но всичко беше толкова реално,
преплитаха се пътища с гори,
едва поемам дъх и в тишината
усещам вятъра на... цялата вселена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Random works
: ??:??