25.01.2010 г., 0:20 ч.

Кома 

  Поезия
957 0 30
Кома
Прости ми, Боже… замълчи!
Не мога днеска да си тръгна.
Как да усмихна тез очи -
очакващи да ги прегърна.
Не виждаш ли горещите сълзи
как овъгляват хладното ми тяло -
попивайки несбъднати мечти
с печален край, а още без начало.
Туп-туп… Ту-туп…
Сълзите капят върху моите гърди,
прострелвайки жадуващия труп. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Предложения
: ??:??