Кома
Кома
Прости ми, Боже… замълчи!
Не мога днеска да си тръгна.
Как да усмихна тез очи -
очакващи да ги прегърна.
Не виждаш ли горещите сълзи
как овъгляват хладното ми тяло -
попивайки несбъднати мечти
с печален край, а още без начало.
Туп-туп… Ту-туп…
Сълзите капят върху моите гърди,
прострелвайки жадуващия труп.
Вината върху устните кърви
в две думи: - Ще се върна тук.
Разкъсваш ме скърбяща, изтерзана
и влизам, за да те прегърна пак.
Не мога под ръка смъртта да хвана -
разбрал го бях, откакто те видях.
Защо ли? - Може би защото те обичам
и не желая да си тръгна днес.
Привикнал съм към хората да тичам,
а ти си моят Най-любим човек.
© Борис Борисов All rights reserved.
