25.02.2007 г., 6:34 ч.

Комбайнерска танцова сюита@ 

  Поезия
1022 0 14

С очи изпиваш задните ми части
от танца страстен що поклащат се в такт.
Изтичат като пръснати мъниста
по ризата ти с вратовръзка на петна.


Наместваш тайно очилата тъмни,
облизваш устните с усмивка под мустак.
На дансинга съм разлюляна житна нива,
полюшвана като от свеж ветрец - юнак.

 

Умора нямам и танцувам за двамина
в очакване на своя комбайнер.
И на машината, когато той качи ме,
ще вдигнем рандеман, че с него сме тандем.


И планът ни ще бъде преизпълнен,
наградата: медалите с петела ще си поделим.
На тежката, скована много бързо маса,
колегите с вино ще черпим за кадем.


Но ти не тръгвай на пазар с торба голяма,
че който някога е някъде така поел,
по-често случва се и нищичко да няма -
да се завръща в бохчата даже без петел.

                                   /благодаря ти,Креми, за идеята/

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??