Комбайнерска танцова сюита@
С очи изпиваш задните ми части
от танца страстен що поклащат се в такт.
Изтичат като пръснати мъниста
по ризата ти с вратовръзка на петна.
Наместваш тайно очилата тъмни,
облизваш устните с усмивка под мустак.
На дансинга съм разлюляна житна нива,
полюшвана като от свеж ветрец - юнак.
Умора нямам и танцувам за двамина
в очакване на своя комбайнер.
И на машината, когато той качи ме,
ще вдигнем рандеман, че с него сме тандем.
И планът ни ще бъде преизпълнен,
наградата: медалите с петела ще си поделим.
На тежката, скована много бързо маса,
колегите с вино ще черпим за кадем.
Но ти не тръгвай на пазар с торба голяма,
че който някога е някъде така поел,
по-често случва се и нищичко да няма -
да се завръща в бохчата даже без петел.
/благодаря ти,Креми, за идеята/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
Браво Петя!!
Много свежарски стих,браво
