линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
19.03.2009 г., 2:47 ч.

Коментарно участие 

  Поезия » Философска
712 0 18

 

 

Кой ти дава право да хулиш мечти?

Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.

Рими не знам какви там били,

слез, ела, научи ме...

 

Пу, ти гониш, в тая гадна игра

наредени сме в детски спектакъл.

Да оскубем тая, оная душа и...

да хукнем ей там, по-нататък.

 

Кой ти дава право да мислиш,

че си "голям"? Гледай, животът

не ти ръкопляска! Никой не иска

точно твоя талант...  за окраска.

 

Кой ти дава право да предизвикваш

сълзи не с можене и съпричастие?

Стига! Не те ли боли? Точно теб,

мое коментарно участие?

 

Даже не искам да питам ЗАЩО 

точно своите рими не смееш да съдиш.

Всъщност има надежда: ДАНО,

ако се познаеш, ДА  се обсъдиш!

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честити Празници Примавера( Татяна) Стихът си е все същият, и все така напомня единствено и само на мен моята лична отговорност към Словото, чийто ден е днес. Бъди!
  • никой не е безгрешен....!
    поздравления за стиха...!!!


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98110


  • Не съм смятала, не...не съм и помислила дори да превръщам страницата ти в бойно поле. Не зная какво си си помислила и защо си го помислила. Поздравих те. Дори бях забравила за обещанието си да се върна, защото тук получавам заплата , каквато в България дори не се сънува, но и РАБОТЯ ! Заетостта и интелектът ми, не позволяват да се занимавам с човешките напъни за значимост... Извинявай, нищо лично. В коментарът си, който заличих, аплодирах творбата ти. Не оттеглям мнението си, хубава е и човек може да се замисли. Жалко, че сама я провали.
  • Разбирам, но не съм си го и помислила даже. Само споделих моите "вътрешни" разговори какви са.
  • Съжалявам Андрина-Марк, аз съм от онези, които не учат от всеки. Нищо лично!
  • Може ли да не коментирам стиха, а да отговоря на първия твой коментар (и въпрос) под него (той също има отношение към стиха и съдържанието му)?
    Да, и аз често разговарям със себе си. И често вътрешното ми аз ми напомня, че животът е Училище, в което всеки учи всеки... Никой не израства и се развива само от потупване по рамото, а и мечтите... Е, за тях ще кажа онова прочутото - Не винаги "совите са това, което са..."
    п.п Ако прецените, че коментарът ми не е по "темата" и не е очаквания, ще го изтрия.
  • Замисли ме!
    Права си!
    Нека всеки четящ обърне очите навътре, към себе си!
    Стискам ти ръка!
  • Надеждата умира последна Поздрави, аз се върнах, за да те прочета
  • Има надежда...
  • ...написала съм каквото мисля и както мисля-Примавера\ Татяна \това не е бойно поле, това е стих. Той няма нужда от последователи. Не е създаден да вади шпаги и да събира хора-създаден е такъв какъвто е. Моля те не е необходимо повече от това, което си написала.Имаш си поле за творчество- там прави каквото искаш. Тук е място за четене!!!
  • Ехааааа!
    Стискам ти ръката!
  • !
    Поздрав!
  • майстора ме изпревари
    всеки може да се познае
    може и де не го направи
    и в двата случая ще бъде прав
    въпрос на избор

    ето така обичам


  • Мнозина ще се познаем и самообсъдим.Адреса на посланието не е кокретизиран - то се отнася до всички ни.Наистина е замислящо.
    Мисля си за: ,,Нека, който е безгрешен пръв хвърли камък...,, За:
    ,,Защо гледаш сламката в окото на брат ти, а не виждаш гредата в
    своето...,,и други такива.Това е предизвикателство всеки да проведе разговор със съвестта си.И е успешно!
    Ако съм критикувал мечти то е било само, когато са самоубийствени или мазохистични (без да знам имам ли това право!)с цел да помогна.
    Надявам се, че не съм "оскубал" нечия душа, защото никога не съм
    имал подобни намерения, но като се замисля, случвало се е и да бъда разбран погрешно.
    Поздравления, Светлана! И поща!
  • Има добри моменти, но като послание... мисля, че не е точно разговор със съвестта ти! Има подтекст, който не ми харесва.
    Аз се намерих и се познах някъде във финала на стихотворението, защото обичам да се обсъждам и да се осъждам. Най-строго критикувам себе си, колкото и нереално да звучи.
    Поздрави!
  • Също...!
  • ...да речем,че седнала съм АЗ,\ която и каквато да съм,поет или не и тъй нататък\ със своята СЪВЕСТ и си говорим относно коментарите... Крайният резултат е това стихотворение...Надявам се така да е по-лесно за разбиране, особено за онези, които бързат да открият причините за появата на този стих в този сайт. Няма причини- обичам да разговарям със себе си. А ВИЕ?
  • !!!
    Едно прозрение...!Замислящо!
Предложения
: ??:??