Mar 19, 2009, 2:47 AM

Коментарно участие

865 0 18

 

 

Кой ти дава право да хулиш мечти?

Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.

Рими не знам какви там били,

слез, ела, научи ме...

 

Пу, ти гониш, в тая гадна игра

наредени сме в детски спектакъл.

Да оскубем тая, оная душа и...

да хукнем ей там, по-нататък.

 

Кой ти дава право да мислиш,

че си "голям"? Гледай, животът

не ти ръкопляска! Никой не иска

точно твоя талант...  за окраска.

 

Кой ти дава право да предизвикваш

сълзи не с можене и съпричастие?

Стига! Не те ли боли? Точно теб,

мое коментарно участие?

 

Даже не искам да питам ЗАЩО 

точно своите рими не смееш да съдиш.

Всъщност има надежда: ДАНО,

ако се познаеш, ДА  се обсъдиш!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честити Празници Примавера( Татяна) Стихът си е все същият, и все така напомня единствено и само на мен моята лична отговорност към Словото, чийто ден е днес. Бъди!
  • никой не е безгрешен....!
    поздравления за стиха...!!!


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98110


  • Не съм смятала, не...не съм и помислила дори да превръщам страницата ти в бойно поле. Не зная какво си си помислила и защо си го помислила. Поздравих те. Дори бях забравила за обещанието си да се върна, защото тук получавам заплата , каквато в България дори не се сънува, но и РАБОТЯ ! Заетостта и интелектът ми, не позволяват да се занимавам с човешките напъни за значимост... Извинявай, нищо лично. В коментарът си, който заличих, аплодирах творбата ти. Не оттеглям мнението си, хубава е и човек може да се замисли. Жалко, че сама я провали.
  • Разбирам, но не съм си го и помислила даже. Само споделих моите "вътрешни" разговори какви са.
  • Съжалявам Андрина-Марк, аз съм от онези, които не учат от всеки. Нищо лично!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...