Mar 19, 2009, 2:47 AM

Коментарно участие

871 0 18

 

 

Кой ти дава право да хулиш мечти?

Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.

Рими не знам какви там били,

слез, ела, научи ме...

 

Пу, ти гониш, в тая гадна игра

наредени сме в детски спектакъл.

Да оскубем тая, оная душа и...

да хукнем ей там, по-нататък.

 

Кой ти дава право да мислиш,

че си "голям"? Гледай, животът

не ти ръкопляска! Никой не иска

точно твоя талант...  за окраска.

 

Кой ти дава право да предизвикваш

сълзи не с можене и съпричастие?

Стига! Не те ли боли? Точно теб,

мое коментарно участие?

 

Даже не искам да питам ЗАЩО 

точно своите рими не смееш да съдиш.

Всъщност има надежда: ДАНО,

ако се познаеш, ДА  се обсъдиш!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честити Празници Примавера( Татяна) Стихът си е все същият, и все така напомня единствено и само на мен моята лична отговорност към Словото, чийто ден е днес. Бъди!
  • никой не е безгрешен....!
    поздравления за стиха...!!!


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98110


  • Не съм смятала, не...не съм и помислила дори да превръщам страницата ти в бойно поле. Не зная какво си си помислила и защо си го помислила. Поздравих те. Дори бях забравила за обещанието си да се върна, защото тук получавам заплата , каквато в България дори не се сънува, но и РАБОТЯ ! Заетостта и интелектът ми, не позволяват да се занимавам с човешките напъни за значимост... Извинявай, нищо лично. В коментарът си, който заличих, аплодирах творбата ти. Не оттеглям мнението си, хубава е и човек може да се замисли. Жалко, че сама я провали.
  • Разбирам, но не съм си го и помислила даже. Само споделих моите "вътрешни" разговори какви са.
  • Съжалявам Андрина-Марк, аз съм от онези, които не учат от всеки. Нищо лично!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...