Комета

Ти си моята комета, дирите на която следвам.

Единственият сезон вътре в мен.

Моята изгубена пролет!

Аз с праха на съдбата бях отвян при теб.

Като жадния, който не от вода, а от любов има нужда да пие до насита.

Като порязано от тънка хартия, от раздялата ме заболя.

Сълзите ти са рани в мен!

Всеки следва своята съдба.

Любовта показва пътя на изгубените души.

Огънят угасва, пепелта се разпилява и до последната прашинка в небитието изчезва.

Ти си източникът на огъня, а аз пък като луд се лутам.

Загубих пътя си! Без теб на изгнание съм обречен! 

Като порязано от тънка хартия, от раздялата ме заболя...