Понякога се питам безучатно,

какъв човек съм – за да извиня,

безбройните причастия пристрастни,

поднесени към моята душа.

Понякога се питам, без да искам –

дали пък някак не греша,

че още някак си устисквам,

да бъда праведник в сърцето

със змия.

- Какво да правя?

Аз не съм всевечен.

Не съм неземно същество

с божествен знак –

все пак,

дори и разсъблечен,

Христос,

е бил с човешки крак.

Не вярвам в мистики и пози.

Не вярвам в прозата – човек.

На чек изписаните рози,

възкръсват с мириса, на крек.

Денят, е безпричастно схлупен,

над своя импозантен принц –

усмихвам се,

като излюпен лумпен...

На ход съм –

ще играя блиц.