Компромис на партия шах
Понякога се питам безучатно,
какъв човек съм – за да извиня,
безбройните причастия пристрастни,
поднесени към моята душа.
Понякога се питам, без да искам –
дали пък някак не греша,
че още някак си устисквам,
да бъда праведник в сърцето
със змия.
- Какво да правя?
Аз не съм всевечен.
Не съм неземно същество
с божествен знак –
все пак,
дори и разсъблечен,
Христос,
е бил с човешки крак.
Не вярвам в мистики и пози.
Не вярвам в прозата – човек.
На чек изписаните рози,
възкръсват с мириса, на крек.
Денят, е безпричастно схлупен,
над своя импозантен принц –
усмихвам се,
като излюпен лумпен...
На ход съм –
ще играя блиц.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
