3.10.2013 г., 0:36

Компютърно издишане

516 0 0

Понякога ми липсват думите на хората,
болезнено е толкоз писане.
Светът все търсеше на времето опората
и сега компютърно издишаме.

Понякога ми липсват чуждите очи,
копнежа в гласа, премятането на коси,
подбутването в коленете и призива "води",
а шегата ни сега в емотиконите звучи.

Понякога ми липсват разговорите,
надпреварите с въпросите, които към другия зоват,

а сега надпреварваме се в изказвания,
защото информации отвсякъде кънтят.

Понякога ми липсва нуждата от търсене
и логическият спор на мисълта,
където ровиш се в спомени от факти,
за да си спомниш дали било е така.

Понякога ми липсват и мечтите за места,
Гугъл ми ги представя с много по-синя вода.
И липсва и приятелското позвъняване в нощта,
изместено от фейсбук известяване на сутринта. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...