Понякога ми липсват думите на хората,
болезнено е толкоз писане.
Светът все търсеше на времето опората
и сега компютърно издишаме.
Понякога ми липсват чуждите очи,
копнежа в гласа, премятането на коси,
подбутването в коленете и призива "води",
а шегата ни сега в емотиконите звучи.
Понякога ми липсват разговорите,
надпреварите с въпросите, които към другия зоват,
а сега надпреварваме се в изказвания,
защото информации отвсякъде кънтят. ...