25.12.2009 г., 10:53

Комунисти

780 0 1

Спомням си,
когато малък бях,
как хората говореха за тях!
Така, че чак гласовете им изпълваха се с гняв!

Как живели?

С какви надежди  за бъдещето те копнели!
Как спокойно спели?

Какви са били техните кроежи?

 

И до днес говорят новите за тях.
Защо и как успели?
Защо новите говорят  за тях,
изпълнени със злоба, гняв и страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Волен Вълев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита Коледа!!!
    Видях темата във форума... Просто е много рано, остави хората да те опознаят като автор, тогава ще се отпуснат и ще започнат да те посещават и коментират. От онова, което аз видях, разбрах, че поне за сега кратката форма не е за теб. Може и да греша, но това са първите ми впечатления. Малко са хората, които успяват с две-три думи да кажат всичко. Весели празници!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...