Dec 25, 2009, 10:53 AM

Комунисти

  Poetry
779 0 1

Спомням си,
когато малък бях,
как хората говореха за тях!
Така, че чак гласовете им изпълваха се с гняв!

Как живели?

С какви надежди  за бъдещето те копнели!
Как спокойно спели?

Какви са били техните кроежи?

 

И до днес говорят новите за тях.
Защо и как успели?
Защо новите говорят  за тях,
изпълнени със злоба, гняв и страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Волен Вълев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честита Коледа!!!
    Видях темата във форума... Просто е много рано, остави хората да те опознаят като автор, тогава ще се отпуснат и ще започнат да те посещават и коментират. От онова, което аз видях, разбрах, че поне за сега кратката форма не е за теб. Може и да греша, но това са първите ми впечатления. Малко са хората, които успяват с две-три думи да кажат всичко. Весели празници!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...