Kомуто трябвам – там да ме намира
Таа, значи, ето вече време е дошло!
Достатъчно седях сама и в мрака!
Метлата стягам с реактивното витло,
два-три парцала, аз и котарака,
поемаме където вятър отнесе,
на лудостта ни светлите копнежи!
Страхувам ли се? – питаш. Знаеш, че не се.
А, че ме няма, кой ще забележи?
И там ме чака тази, същата луна,
след мен – вълчицата покорно тича...
Каквото без метла не ще да променя,
то с нея мога. А и ми прилича.
Изчаках си ума – съвсем ме изнури,
ши бяло знаме. Спретна сто турнира...
Между звездите ще заспивам призори,
комуто трябвам – там да ме намира.
https://youtu.be/K6YGs3Jrd8E?si=gPgZudOYRDwzoNGr
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
