Една виола стърже през нощта –
Опитва се – съседът ми – да свири!
А в мен трепери толкова нега,
че искам да си правя харакири!
Звъня му на вратата – посред нощ!
Готов съм, ако трябва да го бия!
С колана съм препасал остър нож,
и имам дъх на гроздова ракия!
Съседът се показва по бельо!
Ухае на жасмин и водка с кола!
На потника е с винено петно!
В ръцете си – с бутилка и виола!
Не правя на цигулката – разбор.
От нея, аз не се интересувам!
В шишенцето се взирам и... от зор,
ухилен на съседа козирувам!
Бутилката е... с черен... етикет!
А той от четвърт век ми импонира!
Отприщвам със съседа мурафет,
и каня го – в квартирата на бира!
Изваждам от хладилника мезе –
Опушена от времето белуга!
От тенджерата – сипвам фрикасе,
останало от бившата съпруга!
Виолата блести без капка прах.
Надигам тост за гайдата проклета!
Съседът ми – открива с нея – Бах!
Аз вадя от калъфката тромпета.
Започваме да свирим в не синхрон.
Съседите от блока ни пригласят.
В квартала почва много луд купон!
Бутилки по балкони се разнасят!
Концертът е... напълно... без пари!
Подарък е за нашта медицина!
Ще свирим – ако трябва – до зори!
С уиски, ще си слагаме ваксина!
Че с този Ковид – вече сме в беда!
Изчерпани са нашите резерви!
На нас ни трябва – малко Свобода!
Че иначе – ще пукаме от нерви!
Юри
Йовев
Ноември
2020 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
DPP, гледал съм го хиляда пъти това руско рисувано филмче, песните още ги помня! 😊
Блогодаря ви! Успешна седмица!