Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
22.06.2015 г., 17:33 ч.  

Конче мое! 

  Поезия » Гражданска
613 0 17

Конче мое! В трепети събудено!
Светлия ми порив утоли!
Вече те възсядам, изумрудено,
в утрото, при първите петли.

 

Пак летим към изгрева, двамината.
Пламъчни от зов неукротен.
Там, където огънят и синьото,
бурно се преливат като ден.

 

В гривата ти, слънчево погалена,
спомените вятърът шепти.
Радостта ми, утринно разпалена,
в тропота задъхана трепти.

 

И ме смайват кремъчни копитата
с още незабравени лета.
Стомната си спомням, неизпитата,
някъде сред златните жита.

 

Влюбеното реене на птиците
в бистрата до вечност синева.
Топлата омая на къдриците
с мирис на омачкана трева.

 

Конче мое! В трепети орисано!
Ти ли в мен косите посребри?
Може би си чудо... Недописано.
В утрото, при ранните зори...

 

(Търсач на бисери)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??