Конче мое!
Конче мое! В трепети събудено!
Светлия ми порив утоли!
Вече те възсядам, изумрудено,
в утрото, при първите петли.
Пак летим към изгрева, двамината.
Пламъчни от зов неукротен.
Там, където огънят и синьото,
бурно се преливат като ден.
В гривата ти, слънчево погалена,
спомените вятърът шепти.
Радостта ми, утринно разпалена,
в тропота задъхана трепти.
И ме смайват кремъчни копитата
с още незабравени лета.
Стомната си спомням, неизпитата,
някъде сред златните жита.
Влюбеното реене на птиците
в бистрата до вечност синева.
Топлата омая на къдриците
с мирис на омачкана трева.
Конче мое! В трепети орисано!
Ти ли в мен косите посребри?
Може би си чудо... Недописано.
В утрото, при ранните зори...
(Търсач на бисери)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
