Конче вихрогонче
Конче, конче, вихрогонче,
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло
плува в синята омая.
Планината виж я цяла
и реката виж я – Чая.
Селото ми, виж как плаче
без дима и детска врява.
Само гарван черен грачи
над комините тъдява.
Като си препускаш, конче,
теб навярно ти олеква.
Шареното ми балонче
в детството ми мимолетно,
цъфналите пролет сливи,
есенните листопади
се явяват в пролет живи
като Божии награди.
Под копитата ти, конче,
хвръкна камъче куршумно.
Пукна моето балонче!...
А ти хванало бе друма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
