Кончета
Мисли препускат в главата ми вечер,
като кончета диви в безбрежната степ.
Те май навярно безмилостно пречат,
нежен да дойда и легна до теб.
Къде е леглото ти даже не зная,
но бягайки идвам към тебе сега.
А мислите блъскат ме, крак ми подлагат
и пречат да видя пред мен любовта.
Не чувам къде си, но крача уверен.
Не бързай да тръгваш, почакай за миг.
Ще дойда, ще легна и сгушен до тебе,
зад нас ще оставим самотния вик.
Обяздени, кротки, мисли ще впрегнем,
ще язим свободни ние тогаз,
после заедно влюбени тихо ще легнем.
Потъвайки кротко във нощния час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Янев Всички права запазени
