27.10.2019 г., 15:19 ч.

Кончета 

  Поезия » Любовна
652 1 3

Мисли препускат в главата ми вечер,
като кончета диви в безбрежната степ.
Те май навярно безмилостно пречат,
нежен да дойда и легна до теб.

Къде е леглото ти даже не зная,
но бягайки идвам към тебе сега.
А мислите блъскат ме, крак ми подлагат
и пречат да видя пред мен любовта.

Не чувам къде си, но крача уверен.
Не бързай да тръгваш, почакай за миг.
Ще дойда, ще легна и сгушен до тебе,
зад нас ще оставим самотния вик.

Обяздени, кротки, мисли ще впрегнем,
ще язим свободни ние тогаз,
после заедно влюбени тихо ще легнем.
Потъвайки кротко във нощния час.

© Христо Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • Мечтание - нежно, с много романтика и стаени чувства.
  • А мислите блъскат ме, крак ми подлагат
    и пречат да видя пред мен любовта... Но видим ли я отблизо, друго безсъние ни обхваща. Желание и увереност усетих в стиха.
Предложения
: ??:??