Кончета
Мисли препускат в главата ми вечер,
като кончета диви в безбрежната степ.
Те май навярно безмилостно пречат,
нежен да дойда и легна до теб.
Къде е леглото ти даже не зная,
но бягайки идвам към тебе сега.
А мислите блъскат ме, крак ми подлагат
и пречат да видя пред мен любовта.
Не чувам къде си, но крача уверен.
Не бързай да тръгваш, почакай за миг.
Ще дойда, ще легна и сгушен до тебе,
зад нас ще оставим самотния вик.
Обяздени, кротки, мисли ще впрегнем,
ще язим свободни ние тогаз,
после заедно влюбени тихо ще легнем.
Потъвайки кротко във нощния час.
© Христо Янев All rights reserved.
