20.09.2021 г., 19:11 ч.

Конец 

  Поезия
927 14 26

Как бързо изтънява този ден

и сякаш е конец и ще се скъса.

Където се обърна виждам мен

и своя страх да не е твърде късно–

да ида пак на родната земя,

и на пръстта до близките да седна,

където и сама, не съм сама,

и няма смисъл думата “последно.”

Да дишам онзи въздух натежал,

да дишам и обичам с всички сили.

Не може тоя свят да е печал

и купчина червени карамфили,

защото аз не вярвам, не и не!

Животът е конец и ще се скъса

но в изгрева на следващия ден

за обич няма как да бъде късно.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??