Конфуз
Събудих се в едно дъждовно утро
с потискащо желание за битка.
Погледнах към съпруга си намусено,
а той поиска пържени филии.
Довлякох се до кухнята без чехли.
С размазан грим
и незатворен пеньоар.
Взех две яйца в юмрука си железен
И ги изтрясках върху плота озверяла.
Събра се цялото квартално мешере.
Започнаха да ми четат за уроки,
увиха ми врата с червен конец,
а аз фиксирах ледено съпруга си.
И трябваше да му призная че съм влюбена!
Че не споделям неговата страст!
И да не ме картотекира в ранг на мухла,
която цял живот сервира му яйца!
Той онемя, погледна ме сълзливо
и пред плаката на Роналдо се закле,
че мине ли ми мозъчната криза
ще ме зарадва със транжирано прасе.
Да го пека, да го въртя на шиш , на клада!
Да спя със свинската му дръглеста глава.
И колективно гафа да замажем,
че съм си взела за съпруг веган.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
