Във моите ранни и слепи недели,
със твоите бивши и нови любови
ще мерим на глътки секундите спрели,
ще трием следите от твойте окови.
Ще пием кафета, ще сърбаме думи,
ще чакаме бавно въпроса да зрее,
ще кътаме скришом последни куршуми,
защото мъстта ни да чака умее.
Щом нашата истина жътва зачака
в една от поредните слепи недели,
ще питам пред всички, разцепвайки мрака,
дали във очите ти мене са чели.
Сред тях ако има грамотна едничка
и в случай, че бъде безмилостно пряма,
на мене ми стига една нейна сричка
да сложа финала на нашата драма.
Тежкó ти тогава, любими, горко ти.
Тежкó ти след тая последна неделя.
И не зарад твойте хиляда Голготи -
защото от ревност по мене ще стрелят.
© Михаела Всички права запазени