7.01.2008 г., 21:37

Конниците

744 0 1

Препускат конници през степ зелена,

на изток изгрев ги влече

към морски бряг, в зора червена,

препускат ли, препускат те.

Денят е светъл, утрото е топло,

блестят мечове и щитове.

Небето – сухо,

а полето – мокро,

на изток вятър ги зове.

Полята тръпнат в тежките копита,

орел настигна този боен ред,

"Препускат накъде?”- попита,

отекват гласове навред.

Денят изгря над лесове и храсти

и тъй орела следва напред,

че не е виждал всичките контрасти,

война и мир,

пристигнал след...

Полето ниже се,

морето наближава

и чайки викат с тънкия си глас,

блести водата в утринна жерава,

а конниците пеят във захлас...

Морето се изпречва насред пътя,

но те не спират, пътят ги зове

и изведнъж със пукот се откъртват

далечни в планината ледове.

Ала оттам и ледена лавина

изсипва се върху им с грохот глух,

но опитни са, не на една зима,

и там спасява ги пак нечий силен слух.

Пътуват конниците и е обед вече,

готов, трапеза ги зове,

а домът е тъй далеч, далече,

похапват малко – после на нозе.

На юг те отклониха се за малко.

А после спират, някой ги зове

на някакво пристанищенце – жалко,

ги чакат кораби със бели носове.

В следобеда те плаваха на изток ,

а слънцето оставаше отзад,

далече първо,

после близко,

изникна там отпред новият бряг.

Орелът следваше ги,

беше много силен,

и щом видя настъпващия бряг,

тъй плодороден, много изобилен,

поиска да не се завръща пак...

А конници препускат без умора,

не към победа, а към роден дом,

защото бяха конниците хора –

завърнали се след победен тон...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...