21.06.2009 г., 22:59

Константа

2.1K 0 21

Събудих се от гръм. Валеше дъжд.
Небето беше облачно и посивяло.
Как искам да се будя с теб.  Поне веднъж...
Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.

Видяхме се за час.  И после - самота.
И времето минава бавно. Цяла вечност.
Замислих се. Теорията на относителността
работи явно... С цялата си безсърдечност.

Когато си до мен, минутите летят,
и не усещам шеметния бяг на часовете.
Обратното е в сила също. Влачи се денят.
Дори и слънцето май някак мързеливо свети.

Изхвърлих си часовниците. Писна ми от тях.
Тиктакат относително... Като ръждива панта.
Илюзия е времето... Аз вече си избрах...
Ще се сверявам с теб. Нали си ми константа...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Изхвърлих си часовниците. Писна ми от тях.
    Тиктакат относително... Като ръждива панта.
    Илюзия е времето... Аз вече си избрах...
    Ще се сверявам с теб. Нали си ми константа...


    браво!
  • Когато човек пише с душата си се получава нещо красиво, а когато и душата е красива- вече е прекрасно! Благодаря за красивите стихове!!
  • ...Много харесах как пишеш!Чуствителността ти е изразена в стиховете до предел!Поздравления!...
  • ние сме времето ако ни няма - няма такова нещо...
    време
    поздрави!
  • Чудесни стихове! Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...