WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
21.06.2009 г., 22:59 ч.

Константа 

  Поезия » Друга
1799 0 21

Събудих се от гръм. Валеше дъжд.
Небето беше облачно и посивяло.
Как искам да се будя с теб.  Поне веднъж...
Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.

Видяхме се за час.  И после - самота.
И времето минава бавно. Цяла вечност.
Замислих се. Теорията на относителността
работи явно... С цялата си безсърдечност.

Когато си до мен, минутите летят,
и не усещам шеметния бяг на часовете.
Обратното е в сила също. Влачи се денят.
Дори и слънцето май някак мързеливо свети.

Изхвърлих си часовниците. Писна ми от тях.
Тиктакат относително... Като ръждива панта.
Илюзия е времето... Аз вече си избрах...
Ще се сверявам с теб. Нали си ми константа...
 

© Йордан Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??