Константа
Събудих се от гръм. Валеше дъжд.
Небето беше облачно и посивяло.
Как искам да се будя с теб. Поне веднъж...
Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.
Видяхме се за час. И после - самота.
И времето минава бавно. Цяла вечност.
Замислих се. Теорията на относителността
работи явно... С цялата си безсърдечност.
Когато си до мен, минутите летят,
и не усещам шеметния бяг на часовете.
Обратното е в сила също. Влачи се денят.
Дори и слънцето май някак мързеливо свети.
Изхвърлих си часовниците. Писна ми от тях.
Тиктакат относително... Като ръждива панта.
Илюзия е времето... Аз вече си избрах...
Ще се сверявам с теб. Нали си ми константа...
© Йордан Илиев All rights reserved.
Много харесах как пишеш!Чуствителността ти е изразена в стиховете до предел!Поздравления!...
