Константа
Дори не успяваме с тебе
да се разделим като хората.
Луната зад златния хребет
лицето си ще повтори.
Ще се изниже годината,
ние - сред нея - измислени,
с толкова ползи отминали
или спестени истини.
Както, когато, където -
всичко ще бъде случайно.
Ще се разпръсне небето
на прашинките си нетрайни.
Дали във това измерение,
или във друго пространство,
ти си оставаш за мене
една и съща константа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
