Дори не успяваме с тебе
да се разделим като хората.
Луната зад златния хребет
лицето си ще повтори.
Ще се изниже годината,
ние - сред нея - измислени,
с толкова ползи отминали
или спестени истини.
Както, когато, където -
всичко ще бъде случайно.
Ще се разпръсне небето
на прашинките си нетрайни.
Дали във това измерение,
или във друго пространство,
ти си оставаш за мене
една и съща константа.
© Елия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
