Контрамузно
Музата ми, в този свят изнервен,
включи се във модните тенденции.
Номинира бялото за черно
и ми хвърля някакви претенции...
Влече я изотвътре да стачкува,
оставката ми иска безусловно.
Размахва аргументи (даже псува).
Какво съм аз без нейната готовност?
А беше време... Като вярно куче
ме следваше и гледаше в очите.
Каквото и където ми се случи
във рими ми превръщаше сълзите...
Усмивката, гнева, дори забравата
нанизваше грижливо във куплети.
Как носехме на пиене и слава...
(И времената бяха за поети).
Стачкува и се зъби... Виж я нея!
(Та аз и знам и кътниците даже)
Дали да се направя на разсеяна
и да почакам? Белким се откаже...
Или и аз да тръгна с контрамнение.
Да пусна глас? (Отдавна ми се вика).
Ако и други има като мене:
Събирам група „Стяга ме чепика”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
