Bob72 (Борис Кръстев)
2 1
25.12.2013 г., 16:36 ч.

Копнеж 

  Поезия » Философска
560 0 2

Посоките грешни откриваме винаги,

подскачайки леко, ловиме тъга.

А някъде, някъде, вътре на тихо,

копнеем за лято и сини цветя.

 

Докосвайки... всичко превръщаме в пепел.

От буря на буря, сковани във лед.

Душите ни мигом, премръзнали, сгушени,

достигат до края на дългия път.

 

И може би нявга, дочули за миг

тихия глас в непрогледна тъма,

ще тръгнат отново по друми, през бурени,

откривайки лято и сини цветя.

 

 

© Борис Кръстев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!!!!
  • Много много красиво!!Толкова нежно и истинско!!Разкошно стихотворение!!!!!Тъжно, но така вълнуващо!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!Пожелавам ти за теб да бъде вечно лято!!!Много Весела Коледа!!!!!
Предложения
: ??:??