Посоките грешни откриваме винаги,
подскачайки леко, ловиме тъга.
А някъде, някъде, вътре на тихо,
копнеем за лято и сини цветя.
Докосвайки... всичко превръщаме в пепел.
От буря на буря, сковани във лед.
Душите ни мигом, премръзнали, сгушени,
достигат до края на дългия път.
И може би нявга, дочули за миг
тихия глас в непрогледна тъма,
ще тръгнат отново по друми, през бурени,
откривайки лято и сини цветя.
© Борис Кръстев All rights reserved.
Тъжно, но така вълнуващо!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!Пожелавам ти за теб да бъде вечно лято!!!Много Весела Коледа!!!!!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
