Посоките грешни откриваме винаги,
подскачайки леко, ловиме тъга.
А някъде, някъде, вътре на тихо,
копнеем за лято и сини цветя.
Докосвайки... всичко превръщаме в пепел.
От буря на буря, сковани във лед.
Душите ни мигом, премръзнали, сгушени,
достигат до края на дългия път.
И може би нявга, дочули за миг
тихия глас в непрогледна тъма,
ще тръгнат отново по друми, през бурени,
откривайки лято и сини цветя.