Копнеж
905
0
0
Сред червена коприна и есенни листа
тя разкрива своята красота.
Жарки устни, огнени очи, които хвърлят искри.
Това е тя, истинска жена.
Когато веднъж я зърнеш,
искаш и ти в есенен лист да се превърнеш.
И да полетиш,
като към нея се стремиш.
Но нима тя иска точно това?
Нима иска всеки да я забелязва?
А не мислиш ли, че тази тежест може да я смазва.
Не мислиш ли, че може да я дразни,
че пред нея всеки се доказва и постоянно се показва.
Аз ще бъда различен,
няма да постъпвам по начин егоистичен.
Искам тя да ме обикне,
и в душата ми да вникне.
Ще се постарая
и ще бъдем щастливи накрая.
Ще бъда тих, няма да се правя на интересен.
Може дори да й изпея песен.
Но само, ако тя поиска това,
не желая да я отегчавам с моите слова.
Ще чакам, докато тя стане готова
да поеме по пътека нова.
...
И след дълго стоене в мрака,
знаейки, че тя ме чака.
Събрах смелост и й се разкрих.
Това, което открих,
не бях очаквал преди.
Не можех да повярвам на своите очи.
Нима тя през всичкото това време
също е копнеела, но не е смеела
да се разкрие, а се е стремяла да се прикрие?
Но сега всичко това е вече минало,
вече можем да сме щастливи
и да забравим дните сиви.
тя разкрива своята красота.
Жарки устни, огнени очи, които хвърлят искри.
Това е тя, истинска жена.
Когато веднъж я зърнеш,
искаш и ти в есенен лист да се превърнеш.
И да полетиш,
като към нея се стремиш.
Но нима тя иска точно това?
Нима иска всеки да я забелязва?
А не мислиш ли, че тази тежест може да я смазва.
Не мислиш ли, че може да я дразни,
че пред нея всеки се доказва и постоянно се показва.
Аз ще бъда различен,
няма да постъпвам по начин егоистичен.
Искам тя да ме обикне,
и в душата ми да вникне.
Ще се постарая
и ще бъдем щастливи накрая.
Ще бъда тих, няма да се правя на интересен.
Може дори да й изпея песен.
Но само, ако тя поиска това,
не желая да я отегчавам с моите слова.
Ще чакам, докато тя стане готова
да поеме по пътека нова.
...
И след дълго стоене в мрака,
знаейки, че тя ме чака.
Събрах смелост и й се разкрих.
Това, което открих,
не бях очаквал преди.
Не можех да повярвам на своите очи.
Нима тя през всичкото това време
също е копнеела, но не е смеела
да се разкрие, а се е стремяла да се прикрие?
Но сега всичко това е вече минало,
вече можем да сме щастливи
и да забравим дните сиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Миленкова Всички права запазени
