24.12.2018 г., 0:23

Копнеж

1.3K 1 3

 

Копнея само да те зърна.

Да видя как се смееш.

Копнея за миг да те прегърна,

да видя как за мен копнееш!

 

Арно лице, белоснежно,

проблясва ей там в далечината.

Копнея да погаля го, ей така по-нежно.

Блести, правейки си път във тъмнината.

 

Хей, ти, мъничък копнеж, излез наяве,

покажи се, не се срамувай!

Гордей се че те има даже.

Ела, желай, копней, не го умувай.

 

Копнея за теб с всеки изминал ден.

Когато те няма, усещам празнота.

Копнея да си винаги до мен

и да няма излишна самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...