Копнеж
Копнея само да те зърна.
Да видя как се смееш.
Копнея за миг да те прегърна,
да видя как за мен копнееш!
Арно лице, белоснежно,
проблясва ей там в далечината.
Копнея да погаля го, ей така по-нежно.
Блести, правейки си път във тъмнината.
Хей, ти, мъничък копнеж, излез наяве,
покажи се, не се срамувай!
Гордей се че те има даже.
Ела, желай, копней, не го умувай.
Копнея за теб с всеки изминал ден.
Когато те няма, усещам празнота.
Копнея да си винаги до мен
и да няма излишна самота!
© Никалас Борисов All rights reserved.
