Копнеж (тадъм-тадъм)
Нежно тракане и друсване тадъм-тадъм
Сгушен в нощен хлад пътувам без да спирам
С очи затворени, унесен съм във сладък сън
и нежен блян във твърдото легло намирам
По изгрев, утре сутринта, таръм-таръм
на варненската гара ще пристигне влака
ще скоча на познатия ми калдаръм,
на земята радостно ще пусна сака
И сърце ще скача в такт тадум-тадум
ще се огледам жадно и ще видя в светлината
усмивка ясна, нежен мирис на парфюм
очи зелени, страстно галещи душата
Ще се втурна аз към теб тадим-тадим
в прегръдката жадувана да се удавя
...изчезва рязко този образ като дим
и ме обратно в твърдото легло оставя
Тирим-тирим... познат писък на аларма в мрака
- това е жален зов на корабни машини.
И не е бърз влак, а винтът, който трака
разбиващ яростно вълните сини
Паръм-паръм, аз още с кораба пътувам
но все към теб, към твойто крехко рамо
и днес, и утре наща среща ще сънувам
Прибирам се... копнея да съм с тебе само!
21 август 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Стоянов Всички права запазени
. Ако е така - на добър час - много такива съм виждал, чел и слушал. А след това са ставали големи автори-маринисти. Хайде на слука! 
