Две шепи на кръст 

2066 15 19

Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?...
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо...

А е толкова малка – две шепи на кръст.
За неделя нашир и надлъж ще я минеш.
Знам, пръстта и през девет морета е пръст,
но платена със кръв, се нарича родина.

Тя милее за всичките свои чеда – 
даже тези с печата на грозни палачи.
Ще измие смъртта им с мълчана вода
и за техните мъки отвъдни ще плаче.

Ние носим навярно огромна вина –   
тази милост пилеем от няколко века,
не разбрали, че само на родна земя
и пръстта върху гроба е двойно по-лека.

 

 

© Ники Комедвенска Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • vui4oto (Момчил Манов) Стих - достоен за Химн ! Браво !
  • voda (Елица Ангелова) За България – с неказани от никой друг думи...
    Почитания!
  • Genereux (Любомир Попов) Почитания Ники!
  • laramaylin (Нина Чилиянска) !!
  • Bezzhichen (Безжичен) Ето затова, за такива автори и удоволствието да ги чета, ми харесва много да съм в този сайт. Браво от сърце!
  • VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов) На село съм.
    Почти загубих връзка със социалния свят, не и с околния. С природата никога не губя връзка. Зер нали минавам за художник. Всъщност от 21 години живея от продажба на картини, но не съм член на съюза на художниците. Член съм на съюза на архитектите, без да съм проектирал и една сграда.
    Станах член на съюза на писателите, на 64 годишна възраст, без да съм подавал молба, за да стана. Просто бях уведомен, че съм бил избран с тайно гласуване от членовете на управителния съвет на СБП.
    Споделям тези неща с аудиторията на „Откровения” /и неслучайно тук/, не защото искам да впечатля някого, а защото от както се помня не съм се чувствал добре, когато се е налагало да се движа в някакъв строй и да се съобразявам с духовата музика. Сиреч – аз съм един голям самотник, въпреки че винаги съм бил душата на компанията, в която случайно съм попадал.
    От самота се умира, но слава Богу, за да не умра имам си имам две сподвижници –
    едната ме пържи жив на скара, а другата ме изпълва с възторг и енергия да живея, напук на всички причини да напусна този свят.
    Първата е поезията, втората е живописта.
    Та да се върна от самото начало.
    На село съм.
    Далече от телевизия, компютри, рисувам като побъркан по 10 часа всеки ден, говоря си с птиците и чакам залеза на деня, а после се надявам да акoстирам на брега на утрото с разнебитената лодка на душата си.
    И ето днес, търсейки из бумагите някои неща, попаднах отново на стихотворенето на Ники Комедвенска „ Две шепи на кръст”.
    Дъщеря ми Боряна ми го беше пратила преди доста време и се бях впечатлил тогава, и то много!
    Днес го препрочетох отново и усетих, че пак кръвта ми кипна!
    И си помислих...
    Досега не съм прочел от никой мъж-поет толкова силно нещо за Майката – Родина!!
    На тази поетеса и Джагаров вода и носи!
    Евала!
    И благодаря!
    Поклон!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Адмирации! Отново ме стисна за гърлото!
  • Eia (Росица Танчева) И аз, като Vladislav Planinski (Чавдар Тепешанов), ви свалям шапка - за моженето!
  • VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов) Дъщеря ми Боряна,ми даде принтирани вашите стихотворения в сайта.Аз съм много труден на похвали и рядко ги правя,но от десетина дена ги препрочитам за не знам кой си път.А това не съм го правил от години.Шапка ви свалям,макар че рядко нося шапка на главата си.Още повече, че е лято.
  • abagar (Васил Бориславов) Стих като ...химн, стих като ...обвинителна присъда, стих скъп като тази
    ..."тази шарена черга на земните плещи"
    Адмирации!!!
  • dinko1963 (Динко) Горда песен от гордия Балкан! Не знам как и защо, но сме обречени да оцеляваме. Поздрав!
  • zikito (Милена Велева-Митева) Харесах, Ники!
    Боли!
  • Helius (Елена Костадинова) Адмирации! Браво, Ники!
  • koli4a (Никола Апостолов) Силна и вярна позиция спрямо Родината!Пропито с голяма любов!
    И със истраданата констатация,че все още не сме "разбрали,че само на
    родна земя и пръстта върху гроба е двойно по-лека".Сподилям напълно написаното!Харесах, Ники, и го оценявам!Привет!!!!!
  • Довереница (Дочка Василева) Силно!
  • ZAGORA (Диана Кънева) Знам какво е да обичаш Родина.Затова щастлива съм,че прочетох тая изповед и докоснах със сетивата си тая неизразима плеяда от чувства.Благодаря ти от сърце!
  • selene727 (Северина Даниелова) страхотно! Браво!
  • iverado (Ивелина Георгиева) Много силен стих и стискащ гърлото финал..
    Невероятно много ми хареса...
    Поздрав!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова) Много силен,патриотичен стих, докосващ сърцето,
    с много актуално послание!
    Всеки поет има и много силни, и
    много слаби стихове, това всички знаем,
    този твой стих е достоен за отличен, и без
    никакво лицемерие, съвсем заслужено,
    аз ти пиша тази оценка, Ники!
    БРАВО!!!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.