3.05.2014 г., 10:50

Две шепи на кръст

6.2K 25 22

Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?...
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо...

А е толкова малка – две шепи на кръст.
За неделя нашир и надлъж ще я минеш.
Знам, пръстта и през девет морета е пръст,
но платена със кръв, се нарича родина.

Тя милее за всичките свои чеда – 
даже тези с печата на грозни палачи.
Ще измие смъртта им с мълчана вода
и за техните мъки отвъдни ще плаче.

Ние носим навярно огромна вина –   
тази милост пилеем от няколко века,
не разбрали, че само на родна земя
и пръстта върху гроба е двойно по-лека.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Комедвенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен патриотичен стих като прегръдка за България!
  • Коментирал.съм го. Но сега искам да кажа: Ники Комедвенска е голяма българска поетеса! Затова нека да и (ударено и не знам как да го напиша тук) се радваме!
  • Това кратко стихотворение отговаря на много незададени въпроси. И аз Ви свалям шапка, Ники!
  • ..хубаво, две шепи на кръст..побрала се на кръст, това веднъж го "видях" - разпятието България,..сърцето е Велико Търново, главата - София, гръбнака Стара планина, краката - в Черното море, върху "кръста" на стихиите - водата на Искъра от Рила пресечена от огъня на Слънцето, който минава по Стара планина...сякаш невидима ръка, всеки божи ден, прави кръстен знак с тях.
  • Стих - достоен за Химн ! Браво !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...