19.11.2009 г., 18:05

Копнеж

1K 0 7

Отново лудо желание ме обзема

и любовен по тебе копнеж.

Мислите ми пак ти превземаш,

в тялото неспирен кипеж.

 

 

Премрежвам свойте очи и изплува,

образ любим и до болка желан.

Въображаемо картини рисувам -

пламенни, без никакъв срам.

 

 

Дълго устните устни целуват,

жадно впити едни в други - до кръв.

Телата тръпнещи, ласки жадуват,

топли ръце се протягат към тях.

 

 

Кадифено галят и с нежност,

дири горещи остават след тях.

С готовност двама се срещаме

в свят, изпълнен със страст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...