Копнеж
Отново лудо желание ме обзема
и любовен по тебе копнеж.
Мислите ми пак ти превземаш,
в тялото неспирен кипеж.
Премрежвам свойте очи и изплува,
образ любим и до болка желан.
Въображаемо картини рисувам -
пламенни, без никакъв срам.
Дълго устните устни целуват,
жадно впити едни в други - до кръв.
Телата тръпнещи, ласки жадуват,
топли ръце се протягат към тях.
Кадифено галят и с нежност,
дири горещи остават след тях.
С готовност двама се срещаме
в свят, изпълнен със страст.
© Здравка Бонева All rights reserved.
