19 нояб. 2009 г., 18:05

Копнеж

1K 0 7

Отново лудо желание ме обзема

и любовен по тебе копнеж.

Мислите ми пак ти превземаш,

в тялото неспирен кипеж.

 

 

Премрежвам свойте очи и изплува,

образ любим и до болка желан.

Въображаемо картини рисувам -

пламенни, без никакъв срам.

 

 

Дълго устните устни целуват,

жадно впити едни в други - до кръв.

Телата тръпнещи, ласки жадуват,

топли ръце се протягат към тях.

 

 

Кадифено галят и с нежност,

дири горещи остават след тях.

С готовност двама се срещаме

в свят, изпълнен със страст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....