Копнежи по белия път
563
0
0
В слепоочията ти пулсира
яростта към моите ръце,
там съм скрила
нещо твое.
Изостряш ме
като писеца
на най-тънкия молив.
Разкъсвам си кожата
и ще се пусна
надолу по хълма,
не ме е страх
да се ожуля,
кръвта ми
пари на твоите устни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
