Копнежно
( посветено )
http://www.vbox7.com/play:bbfd4235
В тъмнината
на беззвездната нощ
теменужена
тихо следваш пътеките лунни
в сърцето ми...
Там, където
вълните бушуват.
И ме милват очите ти
с вятърна нежност...
По ресниците дълги
трепкат
росни капки
ароматна надежда.
С нишки пламъчна свежест
завържи ме
в душата си; с прежда
от истини сиви
изплети ми
дъга пъстроцветна.
И повярвай
в Копнежа!...
© Елмира Митева Всички права запазени
Марго, надявам се да ухае
Вит, много се радвам, че те виждам в коментар под мой стих
Поздрави и прегръдки на всички!