27.08.2008 г., 7:29

Копнежно

747 0 9

Копнежно

( посветено )

 

http://www.vbox7.com/play:bbfd4235

 

В тъмнината

на беззвездната нощ

теменужена

тихо следваш пътеките лунни

в сърцето ми...

Там, където

вълните бушуват.

И ме милват очите ти

с вятърна нежност...

По ресниците дълги

трепкат

росни капки

ароматна надежда.

С нишки пламъчна свежест

завържи ме

в душата си; с прежда

от истини сиви

изплети ми

дъга пъстроцветна.

И повярвай

в Копнежа!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...