Aug 27, 2008, 7:29 AM

Копнежно

  Poetry » Love
750 0 9

Копнежно

( посветено )

 

http://www.vbox7.com/play:bbfd4235

 

В тъмнината

на беззвездната нощ

теменужена

тихо следваш пътеките лунни

в сърцето ми...

Там, където

вълните бушуват.

И ме милват очите ти

с вятърна нежност...

По ресниците дълги

трепкат

росни капки

ароматна надежда.

С нишки пламъчна свежест

завържи ме

в душата си; с прежда

от истини сиви

изплети ми

дъга пъстроцветна.

И повярвай

в Копнежа!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...