Кажи ми,
колко нежност може да се побере
в циганската есен на душата ти?
Дали усмивката ми – лъч небе,
ще можеш да я приютиш за малко?
Дали е слабост, в звездна нощ,
да искам невъзможното –
да съм молитва щастие?
И виделина ... в твоето сърце,
копнежно зажадняло
да е лято.
© Дочка Г Всички права запазени