Копнежно 6
Открадни си от мен топлина,
връхлети ме среднощ и не питай
умея ли да бъда сама,
или мечтаейки вечно, въздишам...
Открадни си от мен светлина -
тази нощ съм смразяващо твоя,
нищо, че за любов ще шептя,
отиди си, вземи ми покоя...
Ще открадна от тебе съня,
без покана невинно ще вляза,
ще съм твоята нежна луна,
ще ме търсиш - жена и жарава...
Ще открадна от тебе ума,
гъделичкащо ще те омая
и тогава, любов, ще ни хвърли страстта
в пътя ни, адресиран "към рая"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
