Копнежно 6
Открадни си от мен топлина,
връхлети ме среднощ и не питай
умея ли да бъда сама,
или мечтаейки вечно, въздишам...
Открадни си от мен светлина -
тази нощ съм смразяващо твоя,
нищо, че за любов ще шептя,
отиди си, вземи ми покоя...
Ще открадна от тебе съня,
без покана невинно ще вляза,
ще съм твоята нежна луна,
ще ме търсиш - жена и жарава...
Ще открадна от тебе ума,
гъделичкащо ще те омая
и тогава, любов, ще ни хвърли страстта
в пътя ни, адресиран "към рая"...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
