27.09.2008 г., 12:34

Копнежно...

676 0 2

Опитах се да съм вълна
от твоето море,
която нежно се разлива,
там, на твоя бряг...
Опитах се да бъда птица
в твоето небе,
и капка кръв  - във твоето сърце.
За малко бих била щастлива, пак...

Опитвам се да бъда част от теб,
миг от времето на

твоята безбрежност...
Кога ще спре часовникът в... без пет?!
И влакът няма да потегли?
Опитвам се.
Рисувам нови часове.
Часовникът ли?! Той все още ми е верен.
Докосвам се до всеки спомен с теб.
Превръщам го отново
във пореден епизод.
Сглобявам с нежност всеки елемент
от нашето копнежно безвремие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...